САМОЗАДОВОЛЯ̀ВАЩ СЕ, -а се, -о се, мн. -и се. Прич. сег. деят. от самозадоволявам се като прил. Книж. 1. Обикн. за стопанство, система и под. – който задоволява своите потребности със собствени сили и средства, без чужда помощ и намеса; самодостатъчен. Цицерон високо издигал едрото земевладение. Само че, за разлика от Катон, той не се застъпвал за затвореното самозадоволяващо се селско стопанство. Ж. Натан и др., ИИУ, 26. Стопанството на родовата община обаче си остава в значителна степен самозадоволяващо се, с изключение на закупуването отвън на качествени суровини (например сол, багрила, медни изделия). Х. Тодорова, КМЕБ, 216. България е твърде малка, с ограничени природни и културни богатства и едва ли би могла да създаде вътре в себе си всичко, що е необходимо за цялата производствена деятелност, и да образува самозадоволяваща се стопанска единица. М. Герасков, Борба, 1919, кн. 1, 22.
2. За човек, група от хора и др. – който притежава вътре в себе си всичко, което задоволява собствените му потребности; самодостатъчен. Всичките му [на Байрон] герои си остават разновидности на един основен тип – метежната, самозадоволяваща се личност, която е скъсала с обществото и гордо понася страданието си. Цв. Минков, БПМ, 5. Из джунглите е скрит друг един свят, един самозадоволяващ се свят, който не знае никакъв досег с цивилизацията. ПН, 1932, кн. 1, 11.